автор: desert_inrose

(Двама) плакахте нощес в съня ми,
плаках също аз
като наяве.
Дали не има скрита някаква причина
за свързаността на хората
за хора непонятна...
Добрите вести носят скорострелно
сърдечен устрем
право към очите
а пък те, несбрали мнимата отделност,
преливат
и лицата ни очистват
от дневен грим и мимика словесна,
каквато пъстро се събира под сърцето
...и се изменя в корена на цвете,
душата на човешкото попило.