автор: galina

В полето на изстрадани мълчания
изгубих нейде балната пантофка,
ръсех лъскави пайети по чукарите,
остана ми една съдрана рокля.

И ни за делник, ни за празник става,
опитвам се уж някак да я кърпя,
но въпреки огромното старание,
сивее избеляла с тъжни кръпки.

А конникът със лъскави доспехи,
отдавна скри се в дън земя незнайна.
На съзерцание и тиха обич съм обречена
и нито рокля, нито конник трябват ми.