автор: rumpel

"Адрес с изнемощяла длан изписвам
върху самотно кленово листо."
Пл. Чифлигарова - plami-6

Тъй ридаещ е кленът. По-самотен от мен.
И размахва листата с неизпратена поща.
Страхове го обземат. Но с любов зареден,
най-ревниво изтръсква самотата си нощна.

И листо там трепери с неизвестен адрес.
То и аз само знаем крайния получател.
В редове изнамерен свети кодът му дрес -
с йероглифи-рисунки за забравен приятел.

Ще пристигне писмото от плачливия клен.
Разкриптираш самичък на петурите знака.
Само знам, че листото ще ти спомни за мен,
сред ридания скрити в сенките на клонака.