автор: tzvetcomarinov

Новоназначената следователка Виолета Рангелова отметна завивката и стана от леглото. С бавни стъпки приближи до прозореца и дръпна пердетата настрани. Петият етаж на който й предоставиха служебната гарсониера се намираше доста
високо за отсрещните едно и двуетажни къщи. Спокойно ще се разкарва в прозрачната нощница, без да се притеснява от любопитни мъжки очи.
Отвори вратата към терасата, а не излезе навън. Хвърли само поглед към улицата. Раннобудните граждани вече се движеха по тротоара, очевидно тръгнали за работа. Други, вероятно се прибираха от нощна смяна, бяха взели и закуски за в къщи. Ето я лелята с пакет в едната ръка и плетена найлонова мрежа в другата. Ясно личи вътре плика с прясното мляко. Под кафявата хартия в дланта, някой може да се поупражнява в догадки, какви точно са загърнатите закуски. Съдържанието в плика не създаваше чак такива мъчнотии. Скоро ще го излеят в тенджерата върху котлона, внуците трябва да отидат на училище. Малко след това и ще занервничат край вратата на кухнята. Не защото толкова бързат да влязат в класните стаи, отколкото да се измъкнат от бабиното изтезание. "Докато не изядете всичко, няма да ставате от масата". Когато се разхождаше снощи, просто за опознаване близките улици, видя сладкарницата. Лимоненожълтите букви и рисунката върху едно от високите стъкла, казваха точно и нямаше потребност да иска още потвърждение от някой случаен минувач. Написаното върху табелката на входната врата работно време направо я стройваше, стига да реши, че трябва да си купи нещо.
Изпълни я това със спомени от квартирата на оная малка софийска улица, където живя през цялото време на следването. Наблизо, там всяка сутрин продаваха топли мекици и баници. Обичаше да купи закуска и продължи с нея чак докато стигне университета. Крачеше по тротоара и срещаше физиономии. Едни, угрижени от някакъв проблем, вървяха по-бавно. Запълнил до краен предел главите им, той предателстваше с охота върху лицата на тия хора. Други възбудено коментираха нещо, готови всеки момент да се блъснат в случаен минувач. Без да забележат това, обикновено пропускаха да кажат "Извинете". Трети...
Спомени. Е, не бяха чак толкова отдавна, нали само преди няколко месеца напусна столицата. Дипломирана, довчерашната студентка изчакваше при своите родители разпределението. То не закъсня и не съвпадна дори за миг с мечтите й. Намери се в тоя малък, далечен провинциален град, който лежи развърнат като на длан пред нея сега. Облян е от слънцето, забързан в трудовия си делник. Хълмовете отсреща го правеха още по-притиснат, някак стегнат и самовглъбен. В него ще работи от днес нататък, ще живее и среща хората му, които бързаха долу по улицата. Колко години ще остане тук, нямаше никаква представа. Едва ли ще й каже някой сега нещо конкретно и свястно. Разпределение...
Въздъхна кратко и се обърна с лице към вътрешността на стаичката, тук щеше да прекарва и част от това време. Обикновеният двукрилен гардероб я наблюдаваше с безразличие. Апатичен е към нейните разсъждения. Оставен и е като наследство от предишния наемател, снощи веднага го използва. Закачи дрехите от единствения куфар, който носеше със себе си. Дали ще й трябва повече разнообразие в тоалетите, сега не искаше да мисли задълбочено. И преди не разполагаше с разнообразен гардероб, с каквито можеха да се похвалят и показват нейните състудентки. Особено момичетата от столицата. Разбира се, трябва да направи известна промяна в положението. Работата, която започваше от днес има своите понятни изисквания и правила. Очевидно, ще помоли началството за отсъствие ден-два. Да отиде до родния дом и заеме някоя още дреха, а за разнообразие и съответствията ще напряга главата си едва след получаване на заплатата. Тая мисъл направи решителен опит да я развесели. Не е започнала първия си работен ден, а с дързост разсъждава върху неща, които евентуално ще се случат чак в края на месеца.
Срещата с началството оправдано я вълнуваше. Нали той беше човекът с когото ще направи първите стъпки в професията, евентуално и сподели за своите първи несполуки. Какъв е в действителност, тя нямаше обективна представа. Вярно, получи някакво мнение от хората в окръжното управление. Там, заедно с напътствията и конкретните указания около разпределението, обрисуваха й набързо майор Стойчевски.
Трябва да е готова да застане пред очите му, щом го вижда вече насреща. Възрастен началник. Дълги години седял на стола в градското и поел длъжността благодарение натрупаният зад гърба и бюрото трудов стаж. Опрешивял, заядлив чичко, редовно прехвърлящ на подчинените своите несгоди и пречки за бавно израстване в кариерата. Може и да се гордееше като специалист притежавания огромен опит. Натрупан вече не толкова от случаите, които е разследвал, отколкото тежестта, която ще им придаде сега пред нея, като единствено правилен път за израстването на всеки следовател. Дали не настана време и тя да каже, стига толкова издевателства над въображението. Щом става дума все за неща, които не е видяла пряко с очите.
Не биваше да фантазира повече, като нищо ще закъснее за първия работен ден. Излишна непритност, дето може да повлече неудобни последствия. Облече светлокафявата рокля. Стоеше й добре, а не остана и единствената причина за избора. Трябва все пак да е в нещо семпло, строго и официално. Имаше такива началници които се дразнят непонятно защо, когато дамите им се представят натруфени като за показ или модно ревю. Не бива сега да надене и дънковия панталон в който се чувстваше толкова удобно през годините на следването. Ще бъде вече проява на неестетичност от нейна страна.
Метна бегъл поглед в огледалото на стената в коридора и побърза да излезе. Градското управление на МВР-то е точно на две пресечки от нейната квартира, неочаквано и едно измежду малкото удобства дето ще я съпътстват. Ще поддържа своя полезен навик, да ходи сутрин пеша. Вчера забеляза и присъствието на градски автобус, но той вероятно се движи от единия до другия край и обезателно минава през центъра. Удобство главно за възрастни и учениците, които обичайно закъсняват за училище. Хвърли поглед и към сладкарницата. Не влезе, опашката й се видя голяма. Така непременно ще закъснее, ако чака да си купи закуска. "Едно на нула в полза на фигурата" - засмя се тя вътрешно и продължи с по-широка крачка по тротоара.
Управлението заемаше масивна двуетажна сграда. Поизносените му стени бяха пременени в нова, прясно нанесена фасадна боя. Майсторите както обичайно го правеха навсякъде за да уловят срока, бяха оставили труднодостъпните места непипнати. От там надничаше жълтеникавата, популярна из цялата страна охра. Намекваше подобно на бръчки върху лицето за напредващата възраст на постройката. Тежките корнизи над прозорците, несправедливо загърбвани при съвременното панелно строителство, сполучливо компенсираха онова "оставили ръцете си". Тяхното бяло носеше усещането за празничност, самочувствие и деловитост.

Цветко Маринов