автор: salwia

Не обичам
педантични пространства,
с ехо, което
нищо не пита...
Тъжна воля след
драматични пиянства..
Вятър-възнак,
забравил да скита..
Не обичам
и жонглиращи пътища,
бъдни дати без
вяра за сила..
И ръце,загрубели
сладникаво,
кратка жажда-
от луната ми пила.
Но завинаги
най-не обичам
мойта риза-
друг да я носи..
Да ми глозгат
душата,тефтерината
със надничащи,
гладни въпроси.
А когато заситят
глада-
да ме върнат
парцалено-тиха.
Не обичам
соления гняв
с имената които
ме пиха..