автор: rumpel

До кладенче горско, сред шумата
приклекнах, вода да отпия.
Но ми заседна, куршумено,
на гърлото зла орисия.

Избистри се изворът с образа
покрит със седефени люспи.
Дълбоко, в очите му бронзови,
омраза към ближния чувствах.

Погалих водата със идола.
Каква ли бе тази магия,
която обзе ме по видело,
та глътка не даде да пия?

...Отгоре калини и явори
поръсваха есенна шума...
И сякаш усетих, как дяволът
в мен вдига наздравица шумна.