автор: plami_6

Буря подмята наежени клони.
Щуро ухае на сласт, на земя.
Пориви тайни зад фейсните брони
бляскат в екрана, кокетно глумящ.

Трескав, суетен и призрачно влюбен,
звездна вселена извайваш за мен.
Сменяш лика си – ту мил, дружелюбен,
ту безразсъдно превърнат в гамен.

Пленник окаян, зазидан във нета,
тъжен самотник, пустинно момче,
във виртуала – мъглива планета –
вечно си друг. А животът тече...

Газил безгрижно из фейсната врява,
бавно, нелепо духът избледнява.