автор: secret_rose

Сърцето ни кърви...
А онзи мим
на газовата сцена се премята.
Сълзи душата топла на Таксим
и аленее в пулса си земята ни.
Над брата - брат.
Над майката - отрок.
И тежка тишина в очите слепи
издига из душите ни Оброк.
Безумен, и безкраен.
Над нелепото,
над злото,
над човешката ръка.
И Химн пролазва в клоните на ада.
Като потъпкан дъх, мълвящ "сега".
Като гора, посечена и млада.
И като дъжд - небесна дивина
разлял над суетата капки вяра.
Целувка и юмрук -
в сълза една...
от егото,
и от света по - стара.