автор: apostola

От паяжината на дните
години времето плете.
Диктуват те и съдбините.
В живота ми нахлуват те.

А той сега е цветна дреха
зашита с нерви и конец.
Във нея чувствата се клеха
навързани, като венец.

И ту широка или тясна,
във дрехата съм притеснен.
Участвах във гонитба бясна
по път широк или стеснен.

И тази дреха ще остане
във края-свършения път.
На мен тогава ще ми стане
костюм за слънчевия кът.

И с тоз костюм ще си замина
ушит от спомен и сълза.
И зад чертата щом премина,
ще плаче в двора ми лоза.