автор: Kanegan

В юнската нощ грее пришито лунно седефено копче на ризата на небето. Звездни неонови капки са изпуснати от ръката на художник върху черното платно. Заспали, душите пътуват по астралните магистрали на невидимите светове. В непрогледен мрак аутистично мълчат сенки на дървета. Между тях се вият пътеки с криволинейни траектории, водещи по спиралите към Вечността.
Съзнанието търси мост към неведомото, брод към по-висши селения. Прашинки разум сме загубени в океана на безвремието.