Поредната доза горчилка
отпих и отминах по пътя.
Не бе меден извлек от билки,
а нещо изпитано смътно.
Тогава реших да изискам
от всекиго късче съблазън.
Раздадох, което ми липсва
на другите, без да отказвам.
Не знам от това по-богата,
дали се почувствах изобщо.
Но сетих се: всъщност благата
в онези са няколко гроша,
подхвърлено злато на пътя,
които са спомен изстрадан,
в сърцата по правило скътан,
но носещ горчива наслада.