автор: secret_rose

"Баща ми бе мълчание и земя"
Мишел Онфре

Сърцето разорава петолиния
в пресипналата угар на душата.
По тях ако една мечта премине,
ако надежда стъпи по земята му
до морните ръце, очи и устни
да плисне напоително и песня.
Криле към небесата му да спусне
и с мамината обич да го срещне.
Мълчание тревожно, сън и мъка,
земя, която пази, е баща ми
покълналата в пазвите разлъка.
И любовта, останала от мама.