автор: apostola

Желая ли или не искам
тече живота ми- река.
За него палците си стискам...
Не мога да го отрека.

И искам хубав да го правя.
Да бъда негов вечен роб.
И щом пред пропаст се изправя
да прескачам своя гроб.

Когато по цветята ходя
и сещам чуден аромат,
към бъдното си да проходя,
да се прекръстя над комат.

Когато болест ме налегне
и мойто тяло се сушИ,
до мен живота да полегне
и пак от смърт да ме спаси.

Когато радост ме споходи
и лъч в очите заблести,
до мене внуче да походи-
с усмивка то да ме свести.

Когато в немощ аз залитна
и сбъркам крачките дори,
от здраво рамо да политна
в последните за мен зори.

И в сухите очи накрая,
кога сълза се търколИ,
ще тръгна може би за Рая
и няма, няма да боли.