автор: Solara

Дихания вградени в сфери –
облечени въздишки в светлина.
Високо над земята литват думи
и пукат се в прозрачна тишина.

Там слънцето запретнало ръкави -
до сетна безнадежност крупие,
пленената дъга освобождава,
пронизвайки балоните с лъчи.

За него е като игра рутинна -
ръцете разпределят късове небе.
Сапунени са нашите стремежи,
а времетраенето им е под въпрос.