автор: Rodenavlotos

И станаха водите на реките кървави,
и легна тежък мор върху добитъка,
и му погуби синовете Господ - първите,
и нови пращаше беди, наред по списъка,

а си остана все такъв Човек- уж бог, но глинен.
Пристига само, колкото да си отиде,
заклещен в Ничията между бъдеще и минало,
в което Клото нишката му на живот наприда.

А не изчезва манията да се мери с боговете
и все го блазнят пътищата на обратно.
С опорна точка иска да обърне световете
и търси винаги началото и миля златна,

а все забравя, че светът е огледален
и краят целият му смисъл ще ограби.
Една непълна шепа прах на Господ в дланите.
А той не спира да му праща мор и жаби.