автор: Rodenavlotos

Съдбата си оставя тук-там знаците-
в сърцата, по челата, по вагоните,
като в една Вселенска конспирация,
а ние само следваме законите й,

създадени отгоре- от Всевишния.
И опитите ни да се противопоставим,
да я заобиколим- са винаги излишни.
Стоим на саловете си и просто плаваме

във бурното море на битието си
и чакаме Съдбата да си свърши нейното-
дали насреща фарът ще просветне
или ще паднем сред вълните зейнали.

Това е истината. Суета е, Хамлет,
“To be or not to be”, и кой те пита?
Решавам нещо днеска, ала знам ли,
какво са ми подготвили звездите?

Ако успеем кодовете да получим –
да й откраднем ключовете на Съдбата,
тогава... е, тогава просто ще се случваме,
без да я чакаме да чука на вратата.