Тя на скута ми притихва,
после сладко се усмихва.
Между теб и мен кръстоска –
синеока къдрокоска.
Елегантно все се мръщи,
чакана от две-три къщи …
Мърка, шава и бърбори
с колики и стрес се бори.
И прегръща, и се цупи –
някой нещо да й купи.
Още бебе е, а знае,
котката ни, че не лае!
Къдрокоса синеочка –
умна, смела и височка!
Гледа птичките и иска,
пухени да ги притиска.
Тя сред нас е първа дама,
чудо сгушило се в мама …
Ние, трима мускетари,
пазим я от хули стари!
Тя сега е виртуална,
но на път е, с рокля бална …
Между теб и мен кръстоска –
синеока къдрокоска!!!