Навън е облачно и сиво.
Вали във градове, села...
А влакът ми препуска диво,
като изпратена стрела.
И пеят релси под вагона
позната песен за Бургас.
Гласът прилича на Мадона
и в него се захласвам аз.
И тази песен днес ме води
към слънчевото ми море.
От погледи на сто войводи
душата сили си бере.
Да стигне радостна и здрава
до първа приливна вълна.
Да я прегърне до забрава,
като обичана жена.