автор: atom

„И слънцето
отсипва светлина
за Бог да прости.”
Владимир Виденов

Денят загреба светлина от старата си бъчва
и вяло приполя земята – тъй, за бог да прóсти.
Изхлипа сутрешна роса, понеже му е мъчно
за всички недокоснати, непросветлени нощи.

От своето прозорче аз стоя и наблюдавам
въздишките на тоя свят, замрял наполовина.
Преди да го благослови денят раздава хляба,
а старата му бъчвичка не дава ново вино.

Сега възпоминавам него, себе си, и всичко.
И сам поемам оня път, към ниското на ада.
Когато сам се отдадеш - с последната въздишка -
не те застига нощ, а ден от друг, по-висш порядък.