автор: karabalak

на един приятел, загубен за каузата на свободната алкохолна любов

Видя ли птиците навън,
не сети ли свободен полет?
Не чу ли онзи буден звън
във цъфнали липи напролет?

Излез от своя муден свят,
запей от горест жива песен
опий се с пролет, в кръговрат
танцувай лудо ти до есен.

Ще има други светове,
омайни мигли, кръшни снáги.
Ще те споходят бесове
и ще римуваш думи благи.

Е, вярно, нейде вдън душа
ще къташ спомена първичен
за сламената красота.
Бъди си ти, все тъй себичен!