автор: apostola

И студ отвсякъде ме стяга.
Мълчание отдавна ме гнети
и мъката в душата ляга.
А мисъл в друга орбита лети.

Живота крак ми слага твърдо.
Съдбата вече плътно ме следи.
И в мене, като в голо бърдо,
промушват се и нишките-греди.

Тъка платното си кораво
и шаря го с убити цветове.
И уж седя в разбоя здраво,
а правя все дефектни платове.

Но аз ще си тъка платното
макар да е с дефектни цветове.
Ще ритна на инат кросното
в последните житейски часове.