автор: Rodenavlotos

Грънчарю, ще ти стигне ли едничка нощ,
за да изваеш тази твоя Галатея от пръст и,
преди първите петли да са пропели още,
сърцето й да съживиш и да я кръстиш?

Или ще трябва дълго да я месиш тази глина,
от каменоломната на мрака й извадена,
за да отсееш примесите пясък-минало,
ако не искаш във ръцете ти да се разпадне?

Една- две чаши вино удари, да не треперят
ръцете, допира до мека плът забравили.
Ако не можеш изворна вода да й намериш,
плачи със сълзи кървави - така се прави,

но я меси, върти го здраво колелото!
Не само твоето, а колелото на Живота.
Така за кратко можеш да измамиш Клото,
самата Лахезис, дето мери и Атропос,

която чака сгода да отреже нишката ти.
Но ти на четвърт оборот ще ги превариш.
Вгради във мъртвата материя сърце и виж,
как в утрото очи пред теб разтваря.