По ръба, по ръба, по това острие на бръснача,
в този глетчер- живот /студ и лед, откъдето погледнеш!/,
незавързан с въже, аз по билото стъпвам. И значи,
всяка следваща крачка е възможно да бъде последна.
Не съм смел. Смелостта ми е вързана там- на въжето,
дето някой пред мене забожда живота ми с пикела,
и висим- еднодневки, във паячна мрежа оплетени,
на живот и на смърт, фифти-фифти със изхода свикнали.
Някой може да каже- но ти имаш право на избор!
Ако лазиш нагоре, имаш шанс и до връх да достигнеш.
А вървиш ли самичък, е възможно да стигнеш до извор
и да пиеш, но други вулкани над теб ще изригват.
Но това е игра. Бог обича да среща хазартни играчи.
Правилата са прости- и се свеждат до Руска рулетка.
Затова днес пристъпвам в проклетия глетчер. Не плача.
И се хващам на бас- кой ще види на другия сметката.