автор: thebigplucky

Подарих ти един жълт гербер.
Виртуален, разбира се; другото - не би било редно.
Само тук някакво тайнство разбива фалшивото приличие на делника.
Само тук лъжите и истините – смесват се – без да е прекалено неуместно.
И няма значение – кои точно сме двамата с теб -
важното е, че сме в една вселена.
И всеки е себе си – точно колкото иска да е.
И другият отсреща взема само което му е потребно.
Любовните обяснения – не са предопределена неизбежност.
Не се налага да пием дълги, скучни кафета
и да разменяме запаметени фрази – да сме си интересни.
Или пък да изпадаме във сложни взаимоотношения...
Не си търпим кофтите настроения.
Не си измисляме поводи за срещи.
Ти се досещаш, без затруднения, какво ме влече;
аз – споделям копнежите ти без странични проблеми.
Нещо повече от докосване е.
Нещо повече от игра на тела, думи и жестове...

Обаче греховете имат много и различни измерения -
все някъде сме прекрачили нечий завет
или сме се размечтали за нещо забранено,
или пък неприето.
Но над отношенията ни не тегне прокобата за вечност -
всичко е до време, а то отдавна, отдавна тече.
Вечно е само онова несъществуващо море, което споделям само с теб.
И онова измислено небе, в което полетите ни се пресекоха.
И всичко следващо...

А днес – подарих ти един жълт гербер. И ти го прие.
Дали е на късмет?!

За утре – написал съм ти стихотворение.