Високо слънце, щедро и щадящо.
Тонът ми за лято е нестроен.
Различно лято. С дъждове изящни.
Пъстро време, бързо, неспокойно.
Ранимо лято,с хладни рамене,
с усмивка неуверена и бледа,
с очи на изоставено дете
през кестенови пръсти гледа.
Смутено лято. Време за изкуство.
Най- цветната измислица ще му разкажа,
ще го загърна с поглед, няма да го пусна
да се изгуби в мрачните пейзажи.
Ще му отворя щедър луна-парк
в сърцето си- виенско колело.
Ще го разпея... И ще го осиновя,
с най-зимната любов дошло.