автор: iszaard

Само аз липсвам на клона, затова спокойно можете да приемете, че ме няма. И ще сте прави. Не дай Боже някой да повярва на написаното и да реши да се съобразява с него. Стига толкова пророци. Имаме си ги предостатъчно в България.
По принципа на сходството, който можем да наречем и огледалност, през последните 25 години накъдето и да се обърна все стремящи се към духовност срещам, все търсещи, все повече знаещи. Тук мога само да се усмихна горчиво, защото няма как да избегна неприятния метален вкус в устата си.
Относно това какво представлява Епохата на Водолея - дали е резултат от разположението на така наречените мистерийни планети Уран, Нептун и Плутон, така малко разбрани от доста добрите ни между другото родни астролози, или прилив на нов тип енергии от космоса, което за мен е абсолютно едно и също, всеки поне е чувал. Няма как да е иначе, защото резонансът в случая е повсеместен – всички искаме да сме по-добре, каквото и да значи това.
Колкото повече се приближавам до заветната тема Посвещение, съвсем естествено по-често се сблъсквам с всякакви криви огледала. Криви е точната дума, защото истина има в тях, да, но доста изопачена. Или казано по друг начин, у нас всеки (за другите държави е безсмислено да пиша), който по някакъв начин се е докоснал до Познанието, до Магията, бърза да нарича себе си някак и, което е най-страшно, започва да печели пари от това.
Май позабравихме основния закон – с Духа не се търгува. Всеки, който иска отплата за предоставената от него духовна помощ, бива наказан подобаващо от майката Природа. И точно така трябва да бъде. Шмекерлъци в този аспект, разбира се, съвсем не липсват. Духовни хитреци у нас дал Господ, защото, както с право биха отбелязали не малка част от тях, грешката е вярна или пък, всичко, което се случва, е допуснато от Провидението, за което Добро и Зло са само двете страни на една и съща монета – Истината.
И все пак. Фактите са си факти! Резонансът е ключ, могъщ ключ. И всеки, който намери поне един да му повярва, вече има силата да влие на когото си ще. Толкова е просто... Защото е казано: „Където са двама или трима събрани в Мое име, там съм и Аз”.
Някой ще възрази, и с право, че в този случай никаква намеса не е оправдана, включително и подобно писание. Да, затова и вчера и днес и утре, най-вероятно, истинските търсачи на Истината никому не ще бъдат угодни и най-вече за онези, които твърдят, че искат да угодят на същата тази истина в нейния най-висш аспект, т.е. на Провидението. Следвайки същото разсъждение е ясно, че на земята няма място за друго освен за поуистини, които са си откровени лъжи (да си спомним Ефектът на пеперудата). Всяка изречена истина автоматично се превръща в полуистина и това трябва прекрасно да се запомни, но като че ли на никой не му достига паметта или пък желанието за това. Но да оставим настрана философските разсъждения, които са склонни да се мултиплицират до безкрайност.
Ще се върна към „обстановката” у нас, която, забележете все повече започна да ми напомня онази смътно и донякъде противоречиво описана в Евангелията епоха, в която историческият (и не само) персонаж Исус от Назарет се е нагърбил с кръста да изнесе едно учение. Може спокойно да се каже, че тъкмо това е истинският изпит пред Месията, защото да се изнесе Истината е изпитание най-вече за Учителя, който я изнася. Представете си.
Мен ако питат, най-добре би било изобщо да не я бе изнесъл, защото човешката гордост и тщеславие не ни напускат до самия край, в буквалния и преносен смисъл на тази дума. Няма мърдане, няма отърване от този пръв наш „грях” – богоподобието.
Всеки път, а това се случва все по-често, когато прочета някоя брошура или попадна на сайт на духовна школа, предлагаща например „Курс по възнасяне” или пък Посвещение срещу заплащане си задавам добре познатия на мнозина от нас въпрос: Къде отиваме?!
Тази трагедия, защото за мен това си е чиста трагедия, се умножава непрекъснато, защото е и модерна на всичкото отгоре. Вместо откровено да си запишат час при психотерапевт, който в никакъв случай няма да им излезе по-скъпо, все повече хора трупат всякакви сертификати от курсове и след това започват сами да „преподават” абсолютно убедени, че са „в правия път”. Как ли пък не?!
Че Посвещението се изживява като вътрешен процес е лесно да схване всеки, който не е склонен да повярва слепешката, че само защото е кръстен в някоя православна църква например, вече се е спасил. На същия принцип в някоя африканска пустиня хората вярват, че след като са извършили потресаващо според западните ни умове злодеяние, са абсолютно богоугодни. И къде е Истината тук? Точно никъде. Обаче не малко притежатели на подобни смешни сертификати или пък години „стаж” в някоя духовна школа, също обещаваща Спасение от земния свят, от диалектиката, се усмихват загадъчно, без да имат смелостта да признаят пред себе си, че са се задоволили с една полуистина, която след време без съмнение ще даде плодовете на лъжата. И когато утре се събудят в ново тяло, естествено по-осъзнати от този път, отново ще се тюхкат и вайкат и ще проклинат този „безсмислен” свят и това „омерзително” и „спъващо” ги тяло.
Някой въобще има ли представа колко „посветени” се подвизават по българските земи от 50 години насам?! Колко от хората, които сега живеят тук, вече са получавали някакви посвещения някъде? И как така тези посвещения не ги „спасиха”, защо сме още тук?
Какви интересни въпроси! Акашови записи, семейни констилации, чистене на родова карма, вавилонска астрология, всякакъв род медитиции... Това са само една малка, нищожна част от нещата, за които имащият възможност човек, който иска да е в крак с времето, с удоволствие ще заплати, без да осъзнава, че подобен род курсове и сертификати са само една възможност, ако е достатъчно „хитър”, и той да изкарва прехраната си. Само че къде е принципната разлика между гореописаните и познаните ни от миналото гледачки и баячки? Аха, сега същите слагат пред имената си по едно „маг” и всичко изглежда че е наред или, ако са по-тщеславни изтипосват по някое „духовно име” и се наричат „посветени”. Ами че то разлика наистина няма, ако разглеждаме въпроса генерално, а той точно така трябва да се разглежда. Защото дали ще платим 30 лева за десет сеанса леене на куршум, едно гледане от някой ходжа, сеанс при някой „четящ” Акашовите записи или ще дадем пари за някоя духовна конференция, например, все същото се получава – плащаме за духовно знание.
Та ако след всичко това тази наша Епоха на Водолея не се превръща в поредния капан за мишки, здраве му кажи!