автор: Solara

/по легендата за La Llorona*/

Когато огънят угасне, Мили,
за нас камбаните ще бият.
Ще чакам до реката с було,
изцяло в бяло пременена.

За теб бях еликсира на живота.
От устните ми жаден пиеше.
Летяхме - два орела в синевата.
Любов в разцъфнали камелии.

Камбаните вечерно онемяха.
Изграчи птица – на раздяла.
Лежаха в скута двата цвята...
В дълбокото ги хвърлих, Мили!

Отнесе ги водата - мен остави.
Мъглите ме обвиха с воали.
Сега сиротна нощем скитам
и с кръв оплакват ги очите.


________________________
La Llorona или Плачещата е ярък образ от Мексиканския фолклор.Смята се, че за първообраз на легендата е послужила красивата индианка Малинче, в която Хернан Кортес е бил безумно влюбен.Тя му ражда двама сина – близнаци.Поради добрите отношения между конквистадорите и ацтеките по това време кралят и кралицата на Испания хранят опасения, че Кортес ще създаде Империя независима от тяхната.Те му предлагат брак с красива испанка от знатно семейство. Условието е - при завръщането си, да доведе децата със себе си.През нощта Малинче има видения. Един от нейните богове ѝ се явява, казвайки, че ако остави децата да заминат, един от тях ще се върне и избие народа ѝ.На сутринта, пред смаяните погледи на войниците тя пронизва двете момчета и ги хвърля в реката. Естествено е убита. Години след това неспокойният ѝ дух продължава да броди по улиците на градовете, през нощта, под формата на млада забулена жена в бели одежди, която рони кървави сълзи, оплаквайки загубените си деца.