автор: fortemotore

оглеждайки се на Запад
разпъвайки еуфорията от хубавите неща
съзрях
той
който знаеше не само
хилядите ми имена
но знаеше и мен самата
трептейки бе дошъл да ме докосне
и с надежди и очакване
ПИСАНО Е каза
във древните сребърните
пътеписи
в навечерието и пътищата на хората
премълчах в мислите си за минута
онова мълчание което само той разбираше
а исках да кажа ЛИПСВАШЕ МИ
и тръгнах с него
и тръгнахме заедно
крилата му ни пренесоха
отвъд пустинята
а там ни очакваха звездите
и история писана
в древните сребърни пътеписи
за мен
принцесата с хилядите имена
и него
този който ги знаеше всичките