автор: traveling_musician

"Помириши ме през желязната греда -
аз нося тежък дъх на свобода..."
(М. Башева)

Бях щастливо вълче сапиенс.
Имах си човече-касичка
в детството страхотно.

Кака, тате и мамаша
ми посочваха с опашки
пътя във живота.

Във училище бях първи.
Изкласих. С медал завърших
университета.

Станах млад изобретател
и работех резултатно
за просперитета.

Само че, при пълнолуние,
нещо в мене се пробуждаше -
виех по човешки.

Психиатрите лекуваха
болестта, до днес нечувана,
доста неуспешно.

Диагноза ми поставиха
непонятна и смущаваща,
и безвълчебожна.

Според нея, в бивш живот,
аз съм бил двуног идиот...
Просто невъзможно!

След убийствения шок,
гледах по света широк
хич да се не мяркам.

И миришехме се двама
със прадядо ми по карма,
хванат в зоопарка.