автор: agripina

Много обичам летния – топъл дъжд, рукнал ей така изведнъж – неочаквано, както стана и сега. Чудех се къде да се скрия на сянка и накрая седнах в беседката – придружена от красиво порцеланово чайниче пълно с кафе.
Слънцето препичаше, но изведнъж притъмня и рукна дъжд – както се казва „ като из ведро”. Прииска ми се да се спусна боса по тревата и да взема един топъл дъжд, подсмихнах се на желанието си и нахлулия спомен.
Бях кандидат студентка, изпита в Пловдивския мина и аз се прибрах в Сопот, беше жега и влязох да си взема душ. Телефонът прекъсна къпането ми, отворих вратата на банята и го грабнах, чух желания глас на Иван. Попита ме за изпита , каза, че иска да поговорим за Ботев и да се видим,аз казах, че ще отида в 19 часа и тъй като бях мокра прекратих разговора. Исках разбира се да се видим, не се бяхме виждали от два дни, изобщо добре си губех времето, вместо да си чета класиците за изпита, понякога ми минаваше през ума, че ще съжалявам , ако не ме приемат, но бях влюбена и щастлива. Изкъпах се, разкрасих се, то тогава си бях хубава, но преди да тръгна заваля – проливен дъжд.Изобщо не ми хрумна да се отказвам и реших да отида с градската, макар че градчето ни е от три спирки – сега са четири.Пристигам и гледам Иван ме чака с един голям чадър, тогава нямаше мобилни телефони да си звъним през две минути, тогава знаех само, че не мога до утре да не го видя. Макар че до общежитието имаше десетина крачки, измокрихме се до кости, а после душ, целувки, не знам кога е спрял този дъжд, но още го помня и в градината ни дъждът спря.
Ставам, че си имам работа, прибирам изстиналото кафе, малко ми е тъжно, но и много приятно, прекосявам мократа, топла трева,сега ще си взема един топъл душ, защото дъжда го пропуснах.