автор: tzvetcomarinov

Работил беше достатъчно време с полковника, веднага и с лекота разчете следите от напрежение върху лицето му. С познатото само между тях двамата повдигане на веждите, капитан Миладинов поиска допълнение към видяното. И
веднага застана в очакване на шефското решение, кога ще продължи с думи.
- Подхвърлиха ми нещо за пенсионирането - каза след достатъчна пауза Стоименов.
Това въобще не стигаше за подобна физиономия. Началникът на отдела вече няколкократно беше заявил своето желание за пенсиониране и Миладинов пропусна чутото да мине необезпокоявано покрай неговото ухо.
- Другото - попита той с лека дързост и основателно.
Еднакво и по равно мразеха шикалкавенето.
- Обади се един от заместниците на министъра.
Е, това бе вече нещо, което заслужава вниманието на ушите и мозъка.
- Запита ме - продължи бавно полковник Стоименов. - С какво настроение ще посрещна заповедта за пенсионирането, а сякаш най-малко го интересуваше. Въпросите се въртяха все около това, до къде сме стигнали разследването на двете убийства.
Капитан Миладинов знаеше достатъчно по темата. Съседите работиха достатъчно по въпроса. Не открили интересно за себе си, повече от вежливост, те не бяха им парафирали така нещата. "Ваши са работите. Оправяйте се вие, както прецените за съобразно". И колегата в началото се захвана с хъс. Разбираемо, от скоро е на работа в отдела, но бързо схвана рационалното в смисъла на резолюцията "Закриване по давност" или съвсем практичното. Съобразително да изчака потупване по рамото от новия шеф с напътствието - "Я зарязвай тая работа. Имаме далеч по-важни от нея". Гледаше някой от високото. Имаше дори свое мнение по двете убийства, докато тук из канцелариите, вероятно от недоученост, брояха ги за три.
Един заместник-министър иска да се обозначи за някакво разследване, което никой официално не водеше в отдела. Искането на Интерпол беше повече като някаква препратка от подозрения на съседите. Приличаше на айсберг, отгоре малко видимо, а по-голямата и опастна част остава скрита. Корабите с погрешна или нехайна навигация, намираха главно в нея своя край.
Демагогията никога не е стояла разкрачена, въпреки популярния наивитет и стръв да я изобразяват именно по тоя начин. Тя винаги стъпила само върху едната страна и напада с хъс другата. Без да се интересува от никакви морални ценности, нито от схващанията на обществото за онова, кое е правилното.
Полковник Стоименов търпеливо изчака мнението му, но изглежда не издържа.
-Какво ще кажеш за интервюто по телефона?
Подчинените могат да премълчават или измъкнат уклончиво по такъв директен въпрос, но приятелите нямаха право на такава постъпка. Капитан Миладинов не знаеше свестен отговор и затова, макар и с неохота, присламчи се към другите.
-Мисля да се доверя на принципа "Ако не искате да си строшите зъбите, изплюйте камъчето от устата".
-Принцип казваш - повтори тихо, почти като далечно ехо шефът на отдела. - И само ни остава да уточним, къде да го сложим това в докладването. Най-отпред, края или вмъкнем някъде сред общото като обзац.
-Сега вече диалогът се разбърза.
-Искат нещо, имаме такова за даване. Ще им го представим, господин полковник, като настояват. Нали ако дъждът още не е започнал, смешно е да вдигаме чадъра над главите си.
-В твоята изглежда има повече философия, отколкото й трябва. - вметна тихо началството.
Трудно можеше да се разбере от това, накъде клони повече, към разразнението или закачката.
-Реалността настоява, да се разбързаме.
Последното имаше само един отговор и капитанът не си позволи разпиляване на времето за още разсъждения.
-Ще го направим, гсподин полковник.
Спецът по борба с организираната престъпност съзнаваше отлично. Дори най-блестящо да протече тяхната разработка, няма да разбие повече от камъче от скалата на едрата престъпност.
Можеше да направи и сам нещо по въпроса, но не изпитваше чак неопредолимо желание за това. Достатъчно му бе да разпръсне върху подходящо място част от нформацията с която разполага и престъпния контингент ще извърши останалото. Не намери до сега свястно обяснение за такова постъпка и затова не можеше никак да я оправдае. Влизаше в чужди правомощия. Правосъдието трбва да определя виновността на участвалите в престъпна група и никой друг. Той имаше предостатъчно служебен опит, да приеме без резерви мнението на своя шеф.
-Притискаме до което сме стигнали.

Цветко Маринов