автор: Rodenavlotos

Сгъстява времето боите си и темпото.
Все по-начесто се редуват пълнолуния
със новолуния - като на бърза лента,
но към финала пусната, от сериал сапунен.

А аз съм там- актрисата във главна роля-
омръзнала, но несменяема, заради рейтинга.
И все по рядко ми се случва да ме молят,
и все по-дълго съм зад кулиси, на пейката.

А героинята ми сякаш няма възраст -
подпряла гръб в екранното безвремие,
подреждам чужд живот в безкраен пъзел,
а моят някъде се влачи по корема си.

И толкова по мярка е скроена тази роля,
че вече и сама не знам къде съм истинска.
Какво значение, щом зрителите са доволни,
че себе си от чашата- живот изплисках?

Но напоследък в мен един въпрос изниква.
Ако сега все още съм принцесата от бала,
ще се превърне ли каляската във тиква и
какво ще стане като свърши сериалът?