"Ако нашият живот премине бързо като влак
през студени тъмни гари и накрая
спре задъхан и изстрадал, изморен пред онзи праг,
с който почва търпелив и светъл рая...”
П. Дубарова
Щастие на музата крилата
в моите вени влей утеха.
Дари ми стих, сонет, мечтата,
копнеж и блян,
която от съня ми е отнета.
Сън вечен без покой
и без значение за нощ и ден.
И образ таен, ала кой
от търсене е този сън смутен.
Търсене, за миг се спри
и повдигни воала от очи.
Нима образ може без форма
и има болка без сълзи?
Отваряме очите си додето
слънчев лъч ги прогори.