автор: apostola

Живеем днеска като в проза,
че бедността не е порок.
Направо си е диагноза
и туй е днешния урок.

Че не е срамно да си беден,
щом не зависи туй от теб.
Убиец е живота неден
и даже за корица хлеб.

Какво да кажем на децата,
че гладен ни е всеки ден?
И тъмна сянка по лицата
сгорчава мъката във мен.

И как се вързват двата края-
далеч са те един от друг.
И вместо да живеем в рая,
живота ни убива с чук.

Живеем днес във лоша проза,
че бедността не е порок.
Това превръща се в угроза.
Дано ни бъде за урок.