автор: Solara

Аз знам, че пътят ти е празен -
не се намират телефони
(монетите са за лодкаря)
и си отиваме от него голи.

Копнеех стъпки да пресрещнем
Тъй скоро щях да се завърна...
Билетът още е във джоба.
Не беше писано така да свърши.

Измамникът с крилете на краката
на теб минутите открадна...
На мен – съня – разбита шхуна.
Парчетата безпаметно разпръсна.

С бръснач зениците преряза,
за да се взират неразбиращо...
Прободе мрака зад ребрата
със спомен люлчин за ръцете ти.

Прости ми, не успях навреме
с целувка да те изпроводя!
Разбрах, уви, че щом събудя се,
далеч от мен загубвам свиден.

Не искам да се случва вече, дори
сама да се превърна в пътник!...
Пулсира в празно свитите ми
шепи - кръвта на моите обични.