автор: papacot

Сега ще дойде бежито в съня ми.
И ще ми каже: трябва психиатър.
И ще си тръгна тихо, по налъми.
С попътен вятър, ех, с попътен вятър.

То, бежито, отдавна ме остави.
Отиде си невинно, извисено.
Поскърцват в упор кухите ми стави.
С които ще поемем път към село.

А там овца и куче ще ме срещнат.
Така да кажа – звярът и природа.
Оттук не е избягал никой грешник.
От своята – божествена утроба.

Така че, бежи, с поглед романтичен.
Не ме сънувай там, където зная.
Че глухата надежда е поличба.
По пътя от една любов към рая.