автор: apostola

Загърбвам
вечерите тъмни.
Забравям
белите си дни.

И тръгвам
в пътищата стръмни
към нови
върхове едни...

Зачерквам
думите безгласни.
Поставям
стихове на длан.
Събирам
мислите съгласни
по пътя
с план или без план.

Превръщам
себе си в светулка
и грейва
в мене светлина.
И кацвам
в булото на булка-
порасла
в мислите жена.