Когато някой ти отнеме любовта.
Когато изведнъж останеш празен,
поставяй камък на сърдечния площад
и почвай да натрупваш там омраза.
И всеки път, когато падне мрак,
и въгленче от болката избухне в пламък,
ти на площада си поспирай пак
и всеки път отново хвърляй камък.
И всеки път, когато те боли
изричай думите: Проклет е Цеко!
Кълни и трупай, никога не се моли
и на душата ти ще стане леко.
И гледай как полека, нощ след нощ,
расте грамадата под твоя поглед.
Но никога не спирай- трупай още,
докато дойдат лешоядите на оглед.
Тогава чак се спри и виж как грее
зората като кървавочервена клада,
а в теб за пръв път чуваш- нещо пее
пред струпаната каменна грамада.
И мъката, която на сърцето ти лежи
полека стихва и ти става много леко.
Ти може вече никога да не си жив,
но знаеш, че е мъртъв вече Цеко.