На покрива на мойта къща
дълбок снежец е навалял.
И бяла старост ме прегръща
по пътя вече побелял.
В основите на тази къща
живота дните е налял.
И всеки в спомен се превръща-
на цвят е вече посивял.
А къщата ми остарява-
основите не я държат.
Скръбта ме вече покорява
и тъжни птиците кръжат.
Че бъдещето е мъгляво
и миналото е назад.
И ту надясно, ту наляво
живота бута ме отзад.
На зиг и заг се движа вече
по този трънен, прашен път.
Но знам, че някъде- далече,
ме чака най-божествен кът.