автор: Rodenavlotos

Тъгата в мен прилича на мъгла.
Събуждам се, а утрото е сиво
и ме пронизва неочакван хлад,
и остри нокти в тялото ми впива,

като пиявица след дълъг пост.
Прониква чак до скритата душа –
непредсказуем и неканен гост
и паренхима й до дъно разрушава.

Закрива слънцето, внезапната дъга
на краткото и спорадично щастие.
Тъгата в мен прилича на мъгла -
тя идва, настанява се и властва,

а аз се чувствам кораб без компас,
изгубил топлото око на фара.
Тъгата- петият сезон у нас
и болест, все на крак изкарвана