Стихове за теб не се родиха,
не написах влюбен нито ред
и набързо дните се стопиха
с теб и разпиления поет.
Тези дни превърнахме във нощи-
бели нощи само с нас във тях,
а в часа потайно полунощен
къпехме се без вина във грях.
Минаха години оттогава -
само дни се нижат покрай мен,
а в нощта ми друго не остава
да довършвам в тъмното, освен
да си нарека на теб звездичка,
грейнала на небосвода тих,
и да кажа: „Ти, Една-едничка,
беше моят най-завършен стих!"