автор: rumpel

Сред цъфналите кестени на Варна
се извисява катедрален храм.
И който посетил го е, навярно,
усетил е енергията там.

Аз също влязох в тази катедрала,
потърсила уют след силен пек.
Тя срещна ме величествено-бяла,
предложи за надеждите ми лек.

Помолих се пред чудната икона,
целунах я за здраве и любов.
Свещица палнах и според канона
измолих да ми бъде благослов.

Живея в мир със себе си и преки
са пътищата в моите молби.
А колко още хора са се врекли
и чакат цяр за своите съдби?

Успях, сред отпечатъци на пръсти
и ореолът дето все блести,
въпрос зададох месеци по-късно:
Защо не сбъдна моите мечти?