автор: filifjonkata

След дъжд е като след сълзи –
по-тихо е и по-дълбоко.
Надолу смътното пълзи,
по дирите му шляпат локви.

Светът звънти като кристал,
отърсва се и се разлиства.
А бурята е само сал,
който извел те е на бистро.

Засъхва като грим калта
по скулите на тротоара.
И покривът на мисълта
се стича, после става пара…