автор: Rodenavlotos

Деля брега със тези мъртви китове изхвърлени.
Това че дишам още, признак ли е, че ме има?
И се надига завист, като жлъч във гърлото ми -
по-мъртъв съм, по мъртъв съм от тях, любима!

Два кита влюбени- на своя праг на вечността,
навярно двойка- старци, търсили покоя си
и тук намерили последен дом за любовта,
в един живот така суров, така суров, но двоен.

А аз съм сам, на тази барка, нощ след нощ,
и стъпките по пясъка са само в две посоки –
към кръчмата, където душа мириса ти още,
и към брега, обратно, сред стените си безоки.

Тъмнеят китовете - стари лодки на брега.
Лежат - приключили с последната разходка.
Маршрут за никъде от техните души крада,
с един компас- на екс ударил две- три водки.