автор: apostola

Плуват облаци в небето.
Слънцето им ризите сушИ.
Светят ни звезди додето
утрото ги рано заглуши.

Паднали лъчи връз мене
палят бузите ми със искри.
Вятърът в косите стене
и в душата някъде се скри.

Бързо мълнии заглъхват.
Някъде последен гръм се чу.
Вихри пролетни полъхват...
С песен пролетта ми се разчу.

И в душата става чудо:
мие се във дъхави цветя.
Пак сърцето бие лудо
и надеждата докарва тя.