автор: Rodenavlotos

Ако бях индианец, бих питала: „Колко луни?”
Сто луни се смениха, от мига, в който ти си отиде
и душата ми всички най-страшни мъгли подслони,
а окото на фара във мене премигва невидимо.

Аз не знам, сред кои океани намираш подслон –
ти си капер, подвластен на битки, на знаме и плячка.
Бях ли само подхвърлен на пътя ти публичен дом
и жена за две нощи, за които мъжете не плачат?

Ти премина през мен- деветбалов среднощен циклон.
Аз се люшках под теб- малка джонка в окото на буря
и летях по вълната, и падах по стръмния склон,
но спокойна и тиха осъмнах сред залив лазурен.

Днес те търся напразно във всеки преминал тайфун -
с мъжко име, опасен, със сила и власт на проклятие.
В мен един шамисен къса горестно струна след струна,
а очите ти срещам в едно непорочно зачатие....