Тя е само жена
като хиляди други
в днешните времена
на модерни заблуди.
Става сутрин във шест
и запалва цигара.
Пие чаша кафе
и работи до залез.
Тя не случи на мъж-
той отиде при друга.
И, макар неведнъж
да ѝ хлопаха чужди,
зад метални врати
всяка вечер тя ляга
само с болката си
във гърдите, отляво.
С нея гледа и син,
и дървета високи
във панелката си,
във тревата зад блока...
Тя е бедна жена-
женски род неудачник.
Но паричка една
да си има да харчи,
ще ти купи кафе,
ще почерпи с цигара
и с усмивка за теб,
дето ще те накара
да изправиш поне
с два-три пръста челото
и да тръгнеш напред,
пил на глътки доброто.
А тя тръгва без теб-
знае мъжкия избор:
кой във нашия век
ще се влюби в гол извор?...
...............................
Тя е само жена
като хиляди други
в днешните времена
на модерни заблуди.