автор: dobilz

Да живееш под нивото на реката,
влачеща се в гъстата мъгла,
да пишеш музика, която
дебалансира сетивата,
да любиш мъж-жена...

Криле нагоре да протягаш всяка вечер
краката - вкоренени във калта
и разтега да къса струни в тебе,
да губиш същността...

По каменните плочи на лицето ти
брашлян да пуска корени във чужда плът,
дори за вените да нямаш смелост
когато те души градът...

Със ярост да отричаш тъкмо Него,
Мизерникът, носител на смъртта...
Какво е под нивото да живееш,
а сам да ходиш по вода?