автор: ivliter

С чадър от облаци
разперен над главата,
вървя през неразумното си време.
От слънцето влудено от любов
изригват мощните протуберанси
на моето желание да те намеря
и синкави видения в пространството
минават покрай мене с твоя образ.
И кой над мен в изпепеленото небе
се смее над вида ми трескав,
кой пуска птиците на мисълта
да търсят твоите следи в запаления въздух;
кой с шапка невидимка на главата
побутва ме в гърба с коравото си рамо
по път за мене непознат,
в посока също неизвестна?
С чадър от облаци,
с премрежен поглед,
с напукани от жажда устни,
вървя към теб
и шепна името ти,
в което днес светът се фокусира.