автор: Rodenavlotos

От сладостта на тялото ми лепнат пръстите ти-
такава съм- узряла и преливаща
от меден сок и тайни грехове некръстени,
които зад лицето на мадона скривам.

Но ти ела, не се страхувай да извадиш ножа,
плъзни по мене острието на бръснача,
потъркай с пръсти онзи нежен мъх по кожата
и яж, докато аз със сладки сълзи плача,

събрала в тези сълзи цялото небе на лятото,
извлякла с корените на земята силата.
Лежа в ръцете ти- не просто плод с цвета на злато,
а плод, какъвто майка му го е родила.

Забивай зъби- нищо че се стичам по брадата ти
и отпъди с ръка рояците пчели край тебе.
Аз знам- от целия околен свят сега крада те.
За гладен мъж- единствена потребност.